Красимир Бачков 
Имаше едно местенце зад блока, където се образуваше ниша и Киро – Гащиризона бе прибрал колата си. Това бе стар „Опел – Сенатор“, останал в наследство от чичо му, но не беше в движение. От няколко години той го ремонтираше и влагаше всеки спестен лев, за части и оборудване. Макар и стара, колата изглеждаше прилично, … Read more
Личните и обществени злодейства са в пъти повече от малкото добро, което правим! Обаче накрая остава доброто! Защото дори малкото добро, сторено импулсивно и не за реклама съгражда! Някога през турско, когато са били избивани жителите на цели села и градове, се настанявало отчаянието. Времето се влачело тегаво и изглеждало, че нищо няма смисъл. … Read more
Случи се така, че в гимназията в която бяха учили мама и тате, ги бе последвала кака, а сега завършвах и аз. Дали бе някаква случайност или просто съдба не знам, но това даскало бе особено важно за цялата ни фамилия. Днес бе последния ми зрелостен изпит, а точно след пет дни ще ходя на … Read more
Когато Стефан Дончев бе все още Чечо, дядо му Велико работеше като строител, ходеше с велосипед на работа и се бръснеше на външната чешма, под лозата. Обикновено бе облечен с прост потник, който само подчертаваше здравото му, стройно тяло. Пет – шест годишна драка, Чечо се чудеше как да се закача с дядо си. Той … Read more
С тези глупави хора се е запътил към своята гибел! Защото ние не сме по-разумни от животните, особено що се отнася до оцеляването ни! Излиза, че превръщането на кромида в мантра и използването му като плашило въздейства на по-голямата част от хората на земята и те са готови да се подчиняват и на най-безумните … Read more
Пролетта на 2005-та ме настигна във Варна, с осем лева и една фалшива шофьорска книжка в джоба. От два месеца ме гонеха братята Саркизян, за половин килограм хероин, който всъщност дори не бях задигнал аз. Крадливото копеле, по прякор Жабока, с което се подвизавах през последната година в района на централна гара в столицата, ме … Read more
Станчо отпи първо от ментовката, после надигна запотеното от студ шише газирана вода и млясна с удоволствие:- Е това е кеф! В тая жега друго не му трябва на човек!Рамзито слезе от мотокара, на който беше седнал и се намести на рампата до Станчо. В ръцете си държеше двулитрова бутилка „Кока – кола“, от която … Read more
– Аз не зная нещо по-хубаво от бременна жена, която с нетърпение чака раждането на детето си! – заяви Роско , докато отпиваше от халбата с бира. – Бившата ми жена бе най-женствена, красива и привлекателна точно по това време! Правехме секс по пет пъти на ден и пощурявахме от желание, само като се погледнехме!- … Read more
Скрита между ниските хълмове наоколо, тя бе единствената долина в Странджа. Не се забелязваше отдалеч, не се забелязваше и отблизо. Трябваше човек да се спусне в неочакваната земна вдлъбнатина, да забележи, как върховете на ниските дървета и храсти изведнъж се озовават нависоко, а каменистата земя се разтваря като шепа и те поглъща неусетно. Единствено мълчание … Read more
Старецът излезе по бельо на двора. Беше облечен в ръчно тъкана долна риза, а под кръста с дълги светлосини гащи, които по тези места наричаха донове. При един порив на вятъра гащите му очертаха твърде голям пакет, който накара сестри Деневи да се спогледат. По-малката с две години Таня прошепна:- Како, той много надарен, ма!По-голямата … Read more