ЕДНО ТЪЙ ДЪЛГО ЧАКАНО СПАСЕНИЕ Вече осемдесет и две години дядо Танас се опитваше да намери спокойствие за изранената си душа, но все нещо не се получаваше. Висок, слаб, сивоок, той се харесваше на хората от пръв поглед. Когато се усмихнеше, всеки разбираше, че пред него стои добър човек. Това често му носеше главоболия, … Read more
Красимир Бачков
ЛАСКО
Да се родиш куче не бе особена Божия благословия, но Ласко се появи на бял свят с триста зора и едно човешко благодеяние. Клошарят Чило видя, как пъстра улична кучка влиза в тръбата на градската канализация и не след дълго, над големия град заваля дъжд. Водните струи заплющяха толкова силно по асфалта, че отсрещните панелни … Read more
СМЪРТ ЗА ОБИЧ В това запустяло, предпланинско село бе останала само баба Неделя. Тя дори не знаеше на колко години е, защото я гонеше старческа деменция. Някога селото наброяваше над хиляда души, имаше училище, хоремаг и два магазина, но сега дори кучета не лаеха в него. Само разрухата се ширеше навсякъде и виеше с … Read more
МАЛКО ДОБРЕ, МАЛКО ЗЛЕ… Васко и Жеката бяха прехвърлили тридесетте, но живееха все още с родителите си. Още от деца бяха заедно в детската градина, после в училище и когато трябваше да следват или да работят, те избраха университета. Криво – ляво завършиха, но когато се хванаха на работа осъзнаха, че учителската работа не е … Read more
НАШЕТО МОРЕ Когато се установиха на морския бряг предния следобед, морето бе тихо, а слънцето печеше силно. Сутринта се събудиха от плющенето на вятъра върху палатката. Дани дръпна ципа и първо забеляза белите гребени на вълните, които се разбиваха на няколко метра от тях. Морето бе потъмняло от надвесените, тъмни облаци. От запад бързо … Read more
ДИВАТА СИЛА НА РАВНИНАТА Село Гиздово бе захвърлено в покрайнините на Добруджа, но небето над него бе тъй безкрайно, тъй синьо и пълно с желание за живот, че макар на достолепна възраст, всичките му четиридесет и осем жители ходеха с вирнати глави и ведър поглед. Имаха самочувствието на господари на равнината, нещо, което дължаха … Read more
ДА ГУШНЕШ ВИКИ Стойчо си падаше по моторите, колите и всичко, което бръмчи и дими. Дори преди да погали по главата сина си, първо избърсваше в работния гащеризон ръцете си, целите изцапани с машинно масло. Затова когато един септемврийски обяд, до него приближи малко, жълто коте и с тънко гласче измяучи, той не му обърна … Read more
ПРАЗНИК ЗА ПОСЛЕДНО Кире – лъжливио пъдар си подръпна мустака, все едно се съмняваше още ли е под носа му, позакашля се и започна: Кире прехапа мустака и с лют поглед се опита да срази съселянина си: Пуйчин Мильо се направи, че не го е чул и Кире продължи: Кире – лъжливио си подръпна мустака, … Read more
ЖЪТВАРСКИЯТ БЪКЕЛ Георги помнеше стария жътварски бъкел още от дете. Беше опитвал да го пълни с вода, но разсъхнат от годините, бъкела не задържаше водата. Бащата на Георги, чичо Стамен, докато лежа в къщи с гипсиран крак го лакира и сложи в ъгъла на кухнята за украса. Там той събира прах дълги години и когато … Read more
ЖИГО И КОТАКА МУР Желязко Костов, по фамилия Гъзибаров предпочиташе да го наричат за по-кратко Жиго. Когато се наложеше да каже и фамилното си име, той го правеше възможно по-тихо, с прибрана между раменете глава, като костенурка. Съучениците му от началния и прогимназиален курс го скъсваха от подигравки, но той се изхитри и след … Read more