Красимир Бачков

СТОТИНКА НА ПЪТЯ

от

   Захари Лечев или Захо, както го наричаха всичките му познати, наближаваше  шестдесет годишна възраст. От няколко години военен пенсионер, той се боеше само от едно – времето! Сякаш  напоследък  дните и седмиците минаваха прекалено бързо. Докато се огледа човек и годината  изтекла! Захо живееше сам от дълги години и почти бе привикнал с  уединението … Read more

ШЕПА ЖИВЕЦ

от

         Есента настъпваше тихо, кротко и неизбежно, както старостта бе разперила криле над всеки от нас. Димчо ходеше и се връщаше от училище със свита душа. Той не знаеше, като се върне у дома, дали ще намери майка си жива. Вече втора година тя боледуваше и се бореше с разсейките на тази невярна болест. Разходите … Read more

ЧИА СЕВИА

от

–         Слез от скалата, момиче! Ще се подхлъзнеш и после няма да можем да ти съберем кокалите в урвата! –         Ще сляза,  като ми се напее душата! –         Ще те напея аз, като грабна една сопа! Слизай, ти казвам! –         Няма да сляза! –         Ей, по-ината си от магаре! Не разбираш ли, че може да … Read more

ВАКСИНИРАНИТЕ УСМИВКИ

от

   Всяка човешка дейност в която липсва хумор или усмивка е ненормална! Хората си правят майтап дори с умрелите и смъртта, а този, който умишлено насажда страх и паника е изрод и убиец! Вече повече от година човечеството е подложено на зверски манипулации и изкуствен стрес, заради кромида и пландемията! В тази акция няма нищо … Read more

Да беше хубава, не бе! Да беше умна, също не бе. Обаче, когато тръгнеше нанякъде, никой и нищо не можеха да я спрат! Бе се изучила още от малка, че една жена като иска нещо, няма начин да не го получи. Светът изглеждаше предимно мъжки, но в действителност се управляваше от жените. Така, с течение на времето Светлана бе разбрала малко, но с изключително практическа насоченост. Сега стоеше в колата на баровеца и се чудеше, как да го приземи. Той я бе довлякъл в гората с тузарското си БМВ, бе опразнил половинлитрова плоска уиски и сега налиташе да прави любов. Вярно, колата му бе хубава, парфюмът му ухаеше по мъжки, но нещо в него я притесняваше. Прекалено мазен и се струваше, доста тънък му бе гласът и много му играеха настрани очите, сякаш бе гузен за нещо. Не я привличаше и тя вече съжаляваше, задето го остави да я заведе на вечеря. Бяха се запознали преди около месец в интеренет, размениха малко рутинна информация и когато той я запита защо ника и е «Дащната», тя откровено му отвърна, че много обича да се люби. Всъщност, това бе самата истина, но не означаваше, че си ляга с всеки срещнат мераклия. Трябваше да има някаква тръпка, да я накара да се почувства желана, а не използвана, но баровеца бе свикнал да си плаща за всичко и дипломацията му бе последна грижа. Когато тя за трети път му премести ръката от коляното си, той се ядоса:- Кво се правиш на чесна, мама му стара? Нали си дащна? Ти самата го каза!- Не съм те излъгала! Обаче и аз трябва да го искам, нали? Иначе не става!-А, ясно! Говорим за пари! Казвай колко и не ми се прави на интересна!- Не съм проститутка, а свободна жена! Правя любов, когато аз поискам, а не когато ме поиска някой селски бек!- Каквооо..?! Селски бек ли ме нарече? Е, сега ти разказах играта!Той хвана яката на ризката и, дръпна силно и тя се разпра, като оголи гърдите и. Като полудял мъжът се нахвърли отгоре и, но неочаквано бе напръскан с лютив спрей, който тя бе приготвила предварително. После с рязък и силен тласък, тя ритна предното стъкло. От вътрешна страна то бе слабо откъм удар и от металните токчета на обувките и се напука на безброй парчета. Тя се изви като змия и излезе от колата. Вътре баровеца псуваше и се заканваше жива да я одере, ако я пипне. Спокойно, тя изпусна въздуха от двете му предни гуми, свали си обувките и затича през гората. Вероятно цигани бяха секли дървета незаконно, защото скоро излезе на огромна поляна, обсипана с дървени трески и обелки. По земята още личаха следи от колелата на каруците, а безобразно рязаните на различна височина дънери сякаш молеха за помощ…! Светлана забави ход и не след дълго стигна края на гората. Точно тук бяха пощадени няколко дървета, колкото да не се вижда отдалеч, че навътре е сякано. Храсти с глог и шипка препречваха пътя и, но тя ги заобиколи, и когато излезе на открито, приседна на туфа изсъхнала, есенна трева да си почине. Опита се да оправи скъсаната си ризка, но парчето висваше, едва държащо се за основата на плата. Тя потърси в чантата си безопасна игла, но не намери. В замяна на това откри малка тенекиена значка, с която криво – ляво закачи скъсаното парче. Пооправи си косата и се огледа. В късният есенен следобед не се виждаше никой наоколо. Ожънатата царевична нива пред нея се спускаше полегато надолу, после се издигаше и вече на високото се виждаше, как два големи диви заека се гонят безгрижно. Тя се усмихна, вече забравила произшествието с баровеца, изправи се и тръгна през нивата. Бодеше и на стъпалата, но това по един непознат начин и харесваше. По някое време тя спря, погледна към небето и импулсивно викна:- Еееееееейййййййй…!Хареса и, затова започна да вика, колкото глас има. Така крещя няколко минути, докато гласът и прегракна. Продължи да върви и когато в далечината се видяха белите силуети на блоковете в града, тя се усмихна. Интересно, защо мъжете можеха да избират партньорките си, а на жените се гледаше с лошо око, когато правеха същото? Я да си гледат работата! Тя ще живее, както и харесва, ще се целува и люби, с когото поиска и никой не можеше да и държи сметка за това! Затова, на пук на всички лицемери, ще продължи да се нарича «Дащната» в интернет и занапред! Край, точка и толкова ….!

от

Красимир Бачков 43Анелия Царянска, Ioanna Stoqnova и 41 други5 коментара2 споделянияСподеляне

С ЛЕДЕНА ДУША

от

         Априлският ден бе ветровит, макар и слънчев. На открития кей, където Алекс ловеше  попчета си бе направо студено.Той вдигна яката на якето и се сгуши. Рибата не кълвеше. От сутринта до обяд бе хванал само две попчета. Няколко крачки встрани от него, около петдесет годишен мъж непрекъснато вадеше риба. Изглежда им бе намерил дупката, … Read more

НАДЕЖДА

от

Пий, братле! Аз черпя! Не ме гледай тъй! Това, че не се познаваме и в момента не разполагаш с пари, няма никакво значение. Нали все сме хора! Аз днес получих премия в работата. Добра премия! Пратих повечето пари на сина си, но останаха и за почерпка. Абе ако щеш, ме мисли за балък. Все тая. … Read more

СТРАХ ОТ ИСТИНАТА, ЦЕНЗУРА, ОГРАНИЧЕНИЯ, ЛЪЖИ И КРАЖБИ !

от

    Да говориш или пишеш истината днес е забранено! На дневен ред са лъжите и манипулациите! На хората се гледа като на стадо овце, при това със същия коефициент на интелигентност. Няма свобода, няма нормално общуване, има психологичен терор, гнусни лъжи, излъчвани по всички медии и всякакви ограничения! Като се започне от възможност за работа … Read more

ОБЛОГЪТ

от

От всички кръчми в града тази беше единствената, където всичко се бе запазило почти непроменено от времето. И сега, както през последните трийсетина години, върху опушените дървени рафтчета събираха прах няколко рибни консерви, три четири вида български цигари и неизменните редици от бутилки ментовка, гроздова и плодова ракия. Малко по-встрани се свиваха като изпъдени по … Read more

ОЩЕ ЕДИН РИБАРСКИ ДЕН

от

         В края на града, до реката, по наклонената циментова дига се бяха наредили трима рибари. В живарника на единия се белееха няколко уловени риби, а другите двама се караха вяло, без да влагат особена емоция в това. Зад тях се приближи възрастен мъж, с изцяло побеляла коса, сини кротки очи и покоряваща детска усмивка. … Read more