Красимир Бачков 
Острият къс скала, наречен кой знае от кого „Чепкалото”, стърчеше самотно в равнината, а зад него червено-мораво догаряше слънцето. Дядо Цвятко погледна към долния вратник. По това време трябваше да се приберат козите. До миналата година в селото имаше козар, който ги пасеше. С последния сняг в края на зимата кучешка глутница го разкъса … Read more
Ноемврийската събота бе студена, мъглива и влажна. Времето подканяше човек да се сгуши на топло у дома, да седне пред кана червено вино и сиренце, поръсено с червен пипер, и да се загледа в историческите или каналите за животни по телевизията. Обаче хората във Варна бяха изпълнили централните улици, а край тях жандармерия и … Read more
Само тези, които искат да ни владеят, ни разделят на българи, турци, цигани и др. Всеки носи в себе си по малко от ада или рая и определя живота си по свой път. Понякога много искаме по пътя си да сме с още някого. Често смятаме за невъзможно това, а истината е, че невъзможни неща … Read more
СТАРАТА ТЕНДЖЕРА Баба Куна бе дребна, прегърбена женица, способна непрекъснато да върши нещо по двора или в къщи. Като една мравка тя не се спираше по цял ден къщната си работа. Живееше сама на село и само когато синът и Нешо докараше двете си дъщери и жена си с колата, тя светваше като слънчоглед. … Read more
В неделя циганите докараха на дядо Матейко пет кубика дърва, а през нощта в четвъртък си ги взеха обратно от двора му. Натовариха ги на същия камион, с който му ги бяха докарали. Той гледа през прозореца, как ги вдигат, без да може да стори нищо. Старецът нямаше телефон, защото бе съвсем сам и нямаше … Read more
Винаги съм обичал небето. Градът в който съм роден, се намира на петдесет километра от морето, затова втората ми любов – морето, се появи по-късно. Аз съм правен с любов. Знам го, защото обичам живота и обичам да обичам. Съседът ми Венци е грешка на зачатието. Жал ми е за него. Винаги е намръщен … Read more
В големият морски град имаше малко къщи и много жилищни блокове. Много от децата не знаеха, какво е селска поляна и колко хубава е свободната игра на нея. Те се събираха в затворените английски дворове между кооперациите, гонеха се, ритаха топка и щурееха, доколкото това бе възможно в тия условия. От всички деца Тинчо … Read more
Когато срещнах Ани нямах нищо. Тъкмо се бях прибрал от Щатите, където загубих спечелените с много труд долари, предназначени за жилище и дори кола. Работил седем години какво ли не, пестил като пенсионер всеки цент, малко преди да си тръгна, допуснах една албанка да ме напие и да ми задигне всички спестявания. Голям глупак … Read more
В странджанското село Боздуган остана само един жител или по-точно жителка – баба Неделя. Останалите се преселиха на едно друго място, където рано или късно отива всеки от нас. Кметският наместник от съседното по-голямо село я покани, да се премести при тях, за да не е сама, но тя отказа. Не можеше да си … Read more
В купето втора класа на вагона бе непоносим студ. Десният край на прозореца не прилепваше и през пролуката освен студа, влитаха и снежинки отвън. Мястото до прозореца бе напълно заскрежено. На същата седалка до вратата се бе опънал мъж на средна възраст, облечен в шуба, обут в груби боти, със свинска четина за украса. … Read more