Красимир Бачков

ГОЗБАТА   НА   СЛАВЯНКА   Без да разбере как, учителката по география Славянка Чилева стана на четиридесет години. Как от дете стана гимназистка и как от студентка се превърна в претенциозна даскалица, дори не разбра. В деня преди рожденият си ден, тя застана пред огледалото, където обикновено се гримираше и внимателно се вгледа в себе си. … Read more

НЕОЧАКВАНА СПРАВЕДЛИВОСТ Маргарита наближаваше осемдесетте, но годините много не и личаха. Дребна, слаба и подвижна като мравка, тя непрекъснато си намираше работа, а това я поддържаше жизнена. Единственият и проблем бяха съседите, живеещи на втория етаж на къщата. Те бяха някакви фамозни мелези, кръстоска между българка от влашки произход и копанарин. Непрекъснато намираха поводи за … Read more

НЕДЕЛЕН ДЕН – Тате! – обърна се момчето към мъжа със спининга. Той го погледна въпросително, но синът му мълчеше, като продължаваше да се удря с малка клечка по маратонките. – Кажи! Не ти се стои ли? – Не! …Аз, за мама! – Какво за нея? – Защо?… – Говори като хората, де! – Защо … Read more

КОГАТО СИ ГОСПОДАР НА СЕБЕ СИ… От дете Мирослав не разчиташе на никого, защото бе отгледан от баба си. Тя готвеше много вкусно, но не можеше да му помогне за задачите в училище, да го опази от хулиганите в квартала или да му осигури място във футболния мач, през събота или неделя на махленското игрище. … Read more

СТАРОТО САКО Като продаваше бащината си къща, Росен събра всички дрехи в две големи купчини. Раздели ги върху три чаршафа и ги върза като бохчи. Зачуди се, дали да прибере абитуриентския си костюм с останалия багаж или да го хвърли на боклука. Макар минали повече от четиридесет години, костюмът все още изглеждаше като нов. Всъщност, … Read more

С ТЪГА Чочо бе хлапе на пет години, с права, остра и непокорна коса, заради която приличаше на малко таралежче. Баща му работеше като шофьор на камион в Германия, а майка му бе медицинска сестра. На Нова година се случи майка му да е нощна смяна и в полунощ детето отвори прозореца, за да снима … Read more

ДОБРУДЖАНСКИТЕ ТИКВИ Пацо – мустака ме среща на улицата и вече направил главата се хили: – Вие, всички тук сте добруджански тикви! Други сме ний, по нашийо край! Врачанье са хора достолепни! В планината гнило нема! Ясно ли е, дришльо? Гледам го и се чудя. Една шепа човек е, но като пийне е готов и … Read more

МОЖЕ ДА НЕ ВЯРВАТЕ, НО… Моето поколение бе най-облагодетелствано във всичко! Имахме мирно и прекрасно детство. Хранихме се с истинска храна, обичахме се не за пари, а заради самите себе си, учихме наистина за знания, а не за диплома и се доказахме във всяка област на живота! Слушахме прекрасни песни и музика, мечтахме без да … Read more

7 – МИ „Д“ КЛАС В Средното общообразователно училище не всеки випуск се образуваше „Д“ паралелка. Когато липсваха достатъчно ученици, стигаха до „Г“, но във випуска на Марица имаше дори „Е“ клас. Обикновено ръководството на училището оставяше учениците с най-слаб успех и тия, които идваха встрани от квартала, за последния по ред на буквите клас. … Read more