Красимир Бачков 
Макар, че започна тихо да вали, Васил не се качи на автобуса, който тръгваше от гробищата и минаваше близо до улицата, на която живееше, а тръгна към дома си пеша. Щеше да повърви три – четири километра, да си спомни най-доброто за Нела и да я почете с малко вино накрая. Тя така и не … Read more
9. Капитан Захари бе стар, но не и глупав. Той разбра, какъв невероятен късмет се изсипа отгоре му и не допусна той да му избяга. Качи се в колата на професора и заедно със семейството си отиде в близкия областен град. Там се настаниха в хотел за три дни и се опитаха да си станат … Read more
8. Тази сутрин капитан Захари се събуди болен. Боляха го очите, главата и всички кости. Носът му бе запушен и това много го изнервяше. Той с мъка стана от леглото, за да си приготви чай. Под стряхата на къщата беше провесил различни билки. Избра стрък жълт кантарион, добави няколко листа мента и ги сложи … Read more
7. Този понеделник от сутринта започна един такъв странен, все едно беше ден извън седмицата. Обикновено Кьопчо обикаляше сутрин из махалата, а към девет часа се прибираше при капитана с някакъв улов. Сега бе докопал отнейде голяма, овърдаляна в прах риба, от устата на която стърчеше крайчеца на зелена банкнота. Когато капитана отвори единственото … Read more
КАПИТАН ЗАХАРИ 1. Някога може и да е бил капитан старият Захарий, но най-много на гумена лодка. В този отдалечен на повече от сто километра от морето градец, той живееше в последната къщурка, на последната улица, в най-малкия от трите квартала, където бе и циганската махала. В интерес на истината, къщите на циганите се … Read more
Започна предизборната кампания за президент на държавата и де що политически уроди имаше, вкупом се изсипаха от телевизора. Когато към тях се присъединиха вълка Лупи, Йоло Денев, Луна и Болен Сидеров, обикновения гражданин Спас от втория етаж получи сърдечна аритмия. Той бе инженер по професия, с политика не се бе занимавал никога, но сега се … Read more
Едва след смъртта на майка си, Бранко започна да осъзнава, че живота е твърде кратък. Беше станал на четиридесет и пет,а все още нямаше жена, нито деца. Живял до сега в малко видинско село, той не можеше да се примири с неприятните промени, случващите се през последните години. Голяма част от съседите му измряха … Read more
Беше двадесет годишен, когато му изкараха този прякор. Цанко много обичаше музиката и му се щеше да свири на акордеон, но по онова време акордеона струваше колкото къща. Един пролетен ден, като се прибираше към къщи, спря при бръснаря бай Илия. Сподели му мерака си, а стария бръснар само се засмя и влезе в … Read more
/ на Мира Дончева / Денят натежа и баба Димитрия или както всички я наричаха баба Мита, остави мотиката и отиде на чешмата. Пусна водата малко да се изтече и щом стана студена, започна да плиска пламналото си от горещината лице. Цял следобед бе плевила доматите и картофите в градината, и макар засятото да … Read more
4. През следващите два дни в гаража стоеше само Жеко и чакаше някой от останалите да се появи. Никой обаче не идваше и единствено Жеси се разхождаше, влачейки раненото си крило. Тя все по-често повтаряше думата „Врана“ и после хапваше трохите сирене, които Жеко и даваше за старанието да говори. Навън снегът бе спрял … Read more