Обикновено, като се напиеше Велко започваше да търси отговори на въпроси от рода на: „Кое е първично – яйцето или кокошката?“, „Кое, между кучето и свинята е по-интелигентно животно?“ или задачи от следния вид:“Раздели ми две кила трици, на три магарици!“. Всъщност, той прекарваше повечето от времето си в кръчмата на албанеца Липо и спокойно можеше да мине за част от инвентара. Един ден през юли бе необичайно задушно преди обяд и хора, и животни се обливаха в пот. На никого не му се пиеше, нито ядеше, затова Липо опече десетина кебапчета на скарата и ги изсипа в една тенджера, да не изстиват. Умърлушен седна зад тезгяха и подпря глава, за да не заспи. В кръчмата освен него, Велко и мухите, нямаше друг. И както се бе унесъл изведнъж навън затрещя, загърмя и се изсипа силен дъжд. За да се скрият от дъжда влязоха няколко мъже и всеки поръча по нещо за консумация. Липо се оживи, а на Велко изведнъж му дойде апетита.
- Дай една тройка кебапчета, с гарнитура боб, пържени картофки и няколко люти чушлета! И една халба умряла от студ бира! Обаче няма да и махаш пяната! Така искам да се стича, като в оная реклама по телевизията!
- А с какво ще платиш?
- Ще взема заем от някого до довечера! Не се тревожи, албанец! Не съм банкер, няма да те излъжа!
- Момент, молим! – прозя се албанецът и след минута сервира поръчката на постоянния си клиент. Останалите мъже се озърнаха и един по един започнаха да си поръчат по нещо за мезе. Липо хвърли на скарата още кебапчета и в кръчмата замириса апетитно. И когато всичко си дойде на мястото и заведението се напълни с пийващи, хапващи и разговарящи хора, изведнъж на прага застана една жена. Тя бе на средна възраст, облечена с намокрена от дъжда лятна рокля, прилепнала съблазнително по щедро дарените и от природата форми. Косата на главата и се бе сплескала и провиснала по краищата, но очите и блестяха тъй живи и примамващи, че мъжете стаиха дъх и я загледаха с ням копнеж. Събрала толкова погледи наведнъж, жената се смути и обърна, да види няма ли някой зад нея. Щом се увери, че всички гледат нея, тя се усмихна неловко и прекара ръка по косата си, само както би го направила една жена. Пристъпи несигурно към тезгяха и запита:
- Тук може ли да се обядва нещо? Мирише вкусно на скара!
Преди албанецът да отвърне, от мястото си скочи Велко, дойде до жената, завъртя се край нея, както се върти петел край кокошка и с ръка предложи:
- Масата е сервирана, мадам! За мен ще е удоволствие, да ме уважите с присъствието си!
Учудена от дързостта му, жената отвори уста, но за да избегне до известна степен шоуто, на което мъжете се наслаждаваха, прие и последва Велко до масата му. Повдигна краищата на мократа си рокля и седна на поднесения от Велко стол. Така седнала показа в пълна прелест гърдите си, едва събрани в тънката материя на роклята. Мъжете край нея изохкаха от копнеж и надигнаха чашите си. Заръчаха си повторно, а Велко поиска още една бира с много пяна. Вдигна чашата и се чукнаха с жената. Отпиха, а после тя започна да се храни. Ядеше изящно, но без превземки, като от време навреме поглеждаше край себе си и раздаваше бегли усмивки. Мъжете разговаряха тихо и дискретно хвърляха погледи към жената. Дори Липо се направи на много изискан, като дойде до масата на Велко и я забърса внимателно от трохите. От както съществуваше кръчмата, никому не бе оказвана подобна чест от негова страна. Докато бършеше обаче не сваляше очи от препълнената пазва на жената. Това ядоса Велко и той с широк жест отпрати кръчмаря за още една бира. Със същият алчен поглед Липо донесе бирата и с неохота тръгна обратно към барплота. Жената се нахрани, наклони глава към Велко и тихо запита:
- Колко ви дължа за обяда?
Велко облещи очи, разпери ръце и отвърна:
- Нищо не дължите, мадам! За нас бе цяло удоволствие, да ви се наслаждаваме!
- Прощавайте, но тук други жени не идват ли?
- Понякога идват! – намеси се кръчмарят – Купуват бира, кебапчета за в къщи, но …!
- Какво? – завъртя поглед към всички жената.
- Такава истинска жена, до сега не бе влизала! – стана от стола си Велко и хвана ръката и – Ще позволите ли, да ви целуна ръка?
Тя остави Велко да и целуне ръката, после стана, приближи до него и деликатно го целуна по двете бузи.
- Благодаря за обяда! Когато минавам от тук, винаги ще се отбивам, щом сте толкова мили!
Велко и останалите мъже започнаха да ръкопляскат. Тя излезе усмихната и след нея сякаш се отприщи някакъв словесен порой. Всички говореха, всеки възклицаваше, докато накрая Велко не удари силно по масата:
- Чакайте, момчета! Искам да ви питам нещо!
Останалите стихнаха, а Липо се обади зад тезгяха:
- Кажи, бе тарикат! Пак се уреди, мама му стара! Пари нямаш, а черпиш мадамите! Голям пич се показа, а?
- Пич от кирпич! – засмя се Велко – Искам да ви задам няколко въпроса! Но ще отговорите честно!
- Казвай! – викна нетърпеливо някой.
- Първо, виждали ли сте, по-красиви от тази жена?
- Разбира се!Естествено! Има си хас! – отвърнаха от разни страни.
- Второ, всеки усети ли, колко големи са топките му, като я видя?
- Уха-а-а! – вместо всички се ухили Липо и показа свитите си юмруци – Ей такива са моите!
- Трето, разбрахте ли, защо сме на тоя свят момчета?
Мъжете се зачудиха какво да отговорят, само един изпъшка:
- Ех, да ми влезе в къщата тая магьосница….!
- Е, това е! – вдигна показалец към опушения от цигарите таван Велко – Всички сме на тоя свят, за да срещнем по една жена, ама колкото се може, повече да прилича на тая! Ако можем, да си я вземем по веднъж или завинаги! Никой не я познава, не е най-красивата, вероятно не е и от най-умните, но има ли някой, дето не я иска?
Мъжете го гледаха замечтано и дори не отговориха на въпроса му. Опиянен от собственият си патос, Велко продължи:
- Има ли някой, дето няма да се сбие, да излъже или открадне, само за да има тая жена?
- Няма – в един глас ревнаха този път мъжете.
- Независимо, че повечето си имате жена у дома, бихте ли я пожелали, момчета?
Този път мъжете не отвърнаха нищо. Всеки надигна чашата с питието си и я изпи на екс. Велко бавно и величествено като римски патриции отиде до масата си и седна. Погледна към кръчмаря и запита:
- Кажи сега, колко ти дължа за обяда, Липо?
Албанецът забърса барплота пред себе си почти машинално, накриви глава на една страна и се сопна:
- Трай там, бе Велко! Да не си единствения мъж в тази кръчма? Заведението черпи!
- Липо, пиши ми на сметката и една тройка кебапчета за него! – посочи Велко един от клиентите. До него друг се обади:
- И една бира от мен!
- От мен още една! – добави трети.
Велко стана, бавно притисна ръка до сърцето си и се поклони:
- Виждате ли, как една жена може да превърне всеки в голям мъж? В рицар, направо! Цял живот я търсим тая жена момчета, а тя все закъснява или изобщо не идва! И като реши да се появи, го прави в най-неподходящото място и време! В тази кръчма например…! И …. се разминаваме с нея!
Мъжете в кръчмата мълчаха и само Липо приближи и тихо запита:
- Велко, нещо против кръчмата ми ли имаш?
Велко се изправи, прегърна кръчмаря и въздъхна:
- Кръчмата ти от опушен капан се превърна в олтар на любовта, приятелю! Пия за теб, за кръчмата и най-вече за жената, която ни напомни, че сме мъже преди малко! Наздраве!
Липо поклати глава доволно и си наля малка ракийка. Чукна се с Велко, а после и с всички останали. Непознатата жена бе сближила мъжете, както дори футболен мач не би успял да го стори. Когато един от клиентите реши да си ходи, той спря до вратата и каза:
- Тръгвам си с един хубав спомен и една несбъдната мечта повече! При първа възможност ще дойда пак и ще почерпя Велко една бира! Интересно, как ми напомни, че съм мъж, човече!
Велко се усмихна благо, а останалите в кръчмата заговориха шумно и весело. Вратата се отвори и при тях влезе нов клиент. Лицето му бе брадясало и намръщено, а погледът угаснал. Той учудено огледа всички, само кръчмаря го покани с ръка:
- Поръчай си, докато не са те научили, защо си на тоя свят!
Красимир Бачков