Още като се видяхме за пръв път, се скарахме. Той свиреше на акордеон и обичаше да е в центъра на вниманието на всички. Аз пък не търпях измислени авторитети. Затова, събрани от различни краища на страната хора, на тая родопска поляна подрусваха хоро около Начко и само аз стоях и гледах. Той разтягаше акордеона с премрежени очи, хората танцуваха, а аз се мръщех. Не за друго, а защото Начко заглеждаше една хубавица в народна носия и дори от време на време и смигаше тарикатски с едното си око. Аз я бях забелязал още вчера и дори се опитах да се запозная с нея, но отнейде като таласъм се появи родната и майка, и ме разкара. Аз веднага и се одървих:- Какво толкова? Само я питам как се казва!- Хайде настрани, разбойнико! – посочи с показалец нейде към върха на планината тази проклета жена и трябваше да се отдръпна. Ако трябва да бъда честен признавам, че Начко свиреше хубаво. Лошото в случая бе, че не можех да играя. Никога в живота си не бях танцувал дори право хоро. Много ми се искаше да се хвана до хубавицата, за да му се спука джигера от яд на Начко, но щях да стана за смях. Чудех се какво да измисля, за да се докопам до момичето. Много, ама много ми харесваше тая дяволица. Особено когато се усмихваше, ставаше страшно чаровна. Аз бях обикновен автокрадец и си давах сметка, колко нищожен шанс имам да я спечеля. Не знам по какво, но хората разбираха, че съм съмнителен тип. Щом свърши хорото, Начко вдигна ръка нагоре и като посочи към момичето, обяви:- С тази ръченица поздравявам онова хубаво момиче, в народната носия!Буквално позеленях от яд. Трябваше да направя нещо, за да неутрализирам тоя нахален музикант. Трима мъже и две жени се понесоха в ритъма на ръченицата. Една от жените бе хубавицата. Без изобщо да мисля скочих и се озовах срещу нея на поляната. Танцьорите се водеха по ритъма на музиката, а аз подскачах като пощръклял козел. Всички наоколо започнаха да се смеят и да ми се подиграват. Ако не друго, поне бях привлякъл вниманието на тълпата. И понеже подскачах все край момичето, то се изчерви и избяга при майка си. Разочарован, Начко привърши ръченицата и подхвърли:- Който може, да играе! Който не може, да не гони другите!Изгледах го презрително:- Като разтягаш тая прахосмукачка, да не мислиш, че си много интересен?Някаква баба се включи отстрани:- Защо се заяждаш, бе хулиганче? Остави човека да свири и се научи да играеш! Виж го ти, какъв нахал само!- Върви да мътиш яйца, кокошко проскубана! – не и останах длъжен аз.Забелязах, че хората ме гледаха с открито неодобрение, затова неохотно се дръпнах настрани. Насочих се към друго място, където някакво хлапе демонстрираше виртуозно владеене на малък мотор. То вдигаше мотора на една гума, качваше се на седалката с крака и така управляваше, а навалицата възторжено ръкопляскаше. За пръв път бях на събор и общо взето ми харесваше. Отидох до една сергия и си купих две кебапчета с хлебче. От планинския въздух или защото не бях ял от вчера, много ми се усладиха. Щом приключих, чух акордеона на Начко да свири, обявявайки нещо. Върнах се пак при тяхната група и видях жена на средна възраст, облечена в народна носия да обявява:- Всеки, който се казва Иван, може да дойде тук! Ще покаже, на какво е способен и всички ще оценят неговия талант! Класираният на първо място ще получи за награда ето тая наденица и шише червено, домашно вино! – размаха тя дълга наденица и бутилка вино.Един мъж от страни се обади:- Защо само Ивановците да участват? Аз като съм Георги, да се обеся ли сега?- Защото такава е традицията! – отвърна жената – Миналото лято също правихме конкурса и имаше най-много Ивановци!Един младеж и двама мъже пристъпиха напред. Реших да изляза и аз. Идея си нямах, какво щях да показвам на публиката, но бях Иван и магарето си в калта нямаше да оставя. Първи започна най-възрастния от мъжете. Изкара отнякъде гъдулка и като застърга по нея с лък, запя като дърт циганин – мечкадарин. Песента му бе монотонна и глупава, но тълпата му ръкопляска. След него пристъпи младежа и започна да жонглира с три топки за тенис. Два – три пъти изтърва топките, но и той заслужи овации. Трети бе другият мъж. Той изкара голям нож и започна да го хвърля и забива, където си пожелае. Хората отличиха и него с аплодисменти, а после впериха очи в мен. Преди да стана автокрадец, бях джепчия.Реших да си направя майтап с Начко и приближих до него. Той ме изгледа подозрително и се надигна. Аз се ухилих и размахах ръце пред лицето му. Притеснен и убеден, че не го очаква нищо добро, той изръмжа:- Разкарай се някъде другаде!Не му отвърнах и продължих да се правя на фокусник. Без да усети му свалих калпака от главата, изкарах му цигарите и портфейла от джоба и закичих една цигара на ухото му. И докато останалите гледаха сеир, успях да му смъкна гащите. Ядосан, Начко реши да се дръпне от мен, но щом направи крачка, се спъна в падналите си гащи и падна на земята. Акордеонът се разтегна и изрева като магаре. Всички се хванаха за коремите от смях и ме класираха за победител. Освен, че ръкопляскаха и се смееха, хората правеха и забележки, че съм бил хайдук, но аз не се засягах. Жената с носията ми подаде наденицата и виното с думите:- Лично аз не знам талант ли е, да смъкнеш на някого гащите и да го обереш, но щом хората ръкопляскат толкова много, ето наградата! Какво ще кажеш, младежо?- Какво да кажа? – зачудих се аз – От всичките тук аз съм НАЙ – ИВАН!Не знам, откъде ми дойде тая простотия в устата, но се хареса на хората и те продължиха с овациите. Точно тогава две жени се разпищяха. Под близкото дърво имаше паркирана кола. Прозорците и бяха спуснати два пръста надолу, за да влиза въздух. Щом приближихме видяхме, че някаква змия се спуска от клон на дървото и влиза през прозореца в колата. На задната седалка на колата спеше малко дете. То бе вдигнало ръчички и приличаше на ангелчетата от иконите в църквата. – Помогнете, хора! – пищеше едната жена – Змията ще ухапе детето!Няколко мъже започнаха да дърпат дръжките на вратите, но те не се отваряха. И тогава усетих леко докосване по лакътя. Погледнах встрани и видях хубавицата. Тя ме гледаше умолително. Скочих към колата и отстраних хората край шофьорската врата. За пет секунди отключих колата и вече вмъкналата се в колата змия изсъска заплашително към мен. Взех сложената на седалката жълта, сигнална жилетка и я навих на ръката си. После се пресегнах към змията. Тя се стрелна и ме ухапа, но жилетката ме предпази. Веднъж пипнал, я хвърлих зад себе си. Хората писнаха и се отдръпнаха, а двама мъже заедно убиха влечугото. Оказа се, че е смок. От устата му изкараха няколко птичета, изядени от гнездото на същото дърво. В този момент дойдоха родителите на детето. Бащата носеше бутилки бира в ръцете си, които изтърва и се счупиха, а майката пребледня от страх и се наведе над детето. Въпреки шума, то не се беше събудило. Аз се отдръпнах, но няколко души дойдоха и започнаха да ме поздравяват. Стискаха ми ръката и говореха такива неща, каквито не бях чувал никой да казва за мен до сега. Беше странно и много приятно, но когато хубавицата протегна ръка към мен разбрах, че съм успял да я впечатля все пак.- Казвам се Деница! Благодаря, че спаси детето! Ти наистина си НАЙ – ИВАН!- Ще ме научиш ли да танцувам? – изтърсих аз, защото нищо друго не ми дойде на ум. – Дадено! – заслепи ме с усмивката си тя, хвана ме за ръката и като отидохме до Начко, го помоли да посвири. Той машинално се пипна по гащите и като се убеди, че са там, поклати глава съгласен.Освен Деница и останалите хора показваха, как да играя. Скоро хванах ритъма и се оказа, че правото хоро е изключително лесно. После овладях и ръченицата, а никой не ми се подиграваше, докато се учех да танцувам. Когато Начко спря да свири, дойде при мен и каза:- Ако ще крадеш тая хубавица, ми си обади! Ще го направим както му е ред – с музика!Погледнах към Деница, а тя насочи поглед към майка си, която стоеше встрани. Майка и нещо бе омекнала, защото се бе скиприла, и макар да ме наблюдаваше с присвити очи, предупреди:- Да внимаваш с дъщеря ми, разбойнико!Деница ме дръпна за ръката:- Хайде да потърсим, къде продават сладолед! Искаш ли?Последвах я сред навалицата. Щом открихме фризер, пълен със сладолед застанахме на опашката. Докато чакахме, Деница ме бе хванала за ръката и ме гледаше любопитно.- Кво ме зяпаш? Не си ли виждала човек?- Виждала съм! – отвърна с усмивка тя – Не бях виждала НАЙ – ИВАН!След два месеца, на сватбата ни свири Начко. Пак се скарахме с него, но този път бе защото аз не се уморих да играя, докато той отмаля от свирене.
Красимир Бачков