Дядо Илия заспа призори и сънува интересен сън. Сред огромно поле, засято със слънчоглед се появи млада жена с бяла кожа и кестенява коса, която разгръщайки стеблата на слънчогледите все повече приближаваше към него. Тя бе гола и загадъчно усмихната, сякаш най-после решила да го навести, след дълго и нетърпеливо очакване. Старецът се надигна насън в леглото си, протегна ръце към нея и се събуди. Слънцето отдавна бе изгряло и сега се промушваше през тънките нишки на паяжината в отсрещния ъгъл. Той седна на леглото, свали пижамата и облече тениската си. Нахлузи късите гащета и излезе на двора. В цялото село май само неговата къща бе останала с външна тоалетна.
Като се облекчи и излезе от паянтовия клозет, от съседната къща до ушите му стигна уплашен вик. Там живееше баба Дона и доколкото я познаваше трудно би се уплашила от нещо. Той пристъпи към паянтовата ограда, разделяща неговият двор от съседния и се загледа към къщата на съседката. От там се чу още един сподавен вик, а после звук от счупено стъкло. Старецът се огледа и видял забитата върху дръвника в средата на двора брадва, тръгна към нея и я взе. Бутна изкривената на една страна врата между двата двора и внимателно се запромъква към къщата. Входната врата бе широко отворена и на прага бяха застанали няколко кокошки. Дядо Илия ги пропъди и тихо влезе в антрето. От съседната стая
се чу мъжки глас:
- Казвай, къде са парите! Ако мълчиш, ще ти отрежем главата като на пиле! Къде си криеш парите, дърто?
- Абе, тя сякаш не е чак толкова дърта! – чу се друг мъжки глас – Я и запретни полата! После ще и строшим тиквата, но първо да я пробваме става ли!
Старицата пак се опита да вика, но насилниците заглушиха гласа и. Дядо Илия си пое въздух и погледна брадвата в ръката си. Кокалчетата на пръстите му бяха побелели от стискане. Той притвори очи, а после ги разтвори широко и бутна вратата към стаята. Срещу него, на старовремското легло две смугли момчета бяха съборили баба Дона и я държаха да не мърда. Бяха запретнали дългата и черна рокля и отдолу стърчаха странно белите и крака. Щом го видяха и двамата скочиха. Единият грабна дълъг метален лост, закривен в единия край и тръгна към него. Другият извади нож и обиколи отстрани. Старецът изчака да приближат достатъчно и замахна с брадвата. Момчетата отскочиха, но пак му налетяха. Лоста се удари в дръжката на брадвата, отскочи и удари единия от нападателите. Докато се гледаха, старецът завъртя брадвата и с тъпият и край млатна бандита с лоста в ребрата. Те изхрущяха и той само успя да изхърка, преди да се свлече на земята. Другият разбойник се отдръпна и загледа уплашено тук него, ту към вратата.
- Няма да избягаш, мръснико! – тръгна към него старецът. Тъкмо приближи и изведнъж чу шум зад себе си. Докато се обърне да погледне,силна болка го преряза по главата. Стана му горещо и нещо топло закапа върху лицето и дрехите му. Сам не усети, как пада на земята. Край него се изниза разбойника с ножа, блъскайки вратата зад себе си.
Вече по обяд, най-после дойде линейка от близкият град. Полицаите, пристигнали преди това все още разпитваха баба Дона. Свит на пода, с локва кръв край главата, дядо Илия все още дишаше. Когато лекарят се наведе над него, стареца се усмихна тъжно и главата му клюмна. Младата, гола жена от съня му най-после го прегърна и завъртайки го в спирала към небето полетя с него. Последното, което старецът видя бяха жълтите цветове на слънчогледите, обърнати право към него.
Красимир Бачков