КОЛКОТО – ТОЛКОВА !
Валери бе спасил едно вълче през зимата миналата година. Храни го с биберон и краве мляко, докато започна да яде месо. Кръсти го Бижо. После го пусна в гората и вълчето избяга. След това Валери не го търси, нито дори си спомняше за него. До тази зима…!
С тая нищожна пенсия едва изкарваше месеца, но не му дремеше много, защото улавяше дивеч, ловеше риба и бе относително независим. Преди седмица състудентът му Иван, по прякор Дъртия, го покани на гости. Той живееше в близкия град и се изхранваше с ремонт на стари мотопеди. Още щом Валери се появи в малката къща на Дъртия, той се засмя и сложи на масата всичко, с което разполагаше. Хапнаха двамата, пийнаха, направиха главите и по едно време Валери запита:
– Слушай, Дъртьо! Кажи, защо светът се сбърка толкова, за има – няма две – три години? Защо по телевизора на бялото казват черно и лъжат все едно ние сме идиоти?
Дъртият, понеже бе кьосе и нямаше брада поглади гладката си буза, изгледа го остро и отвърна:
– Светът открай време е бил така, Вальо! Хората са овце и като такива, биват стригани, доени и колени! Искаш да знаеш, защо тия, които държат хляба и ножа вече не се крият и открито ни обявяват война?
– Може и така да се каже!
– Защото деградирахме, брате! Защото загубихме най-мощното си оръжие – душата! Сега колкото и да блеем, файда няма! Тия, които с фалшификации са избрани за „управляващи“ ни предават и продават за жълти стотинки и изобщо не им дреме за моята и твоята родина! За тях нравствени стойности като добро и лошо няма! Те и майка си биха продали, стига да реализират изгода от това!
– А какво да правим ние, обикновените хора? – въздъхна Валери.
– Не знам! Всеки е сам за себе си! Най-важно е, да не вярваме на това, с което ни засипват от телевизора! Там само ни лъжат и манипулират!
– Това ясно, добре! Но какво да сторя, че да не се чувствам като проста гайка, от една сложна машина? Как да живея, за да се чувствам полезен за другите и мен самият? Да хапвам с апетит храната си и да пия чащка ракия с убеждението, че деня не е минал напразно?
– Не знам, приятелю! Всичко е относително и отговорът може да намериш сам!
С глава, завъртяна от алкохола, Валери тръгна да се прибира. Вместо по шосето, за по-направо тръгна през полето. Десетината километра рзстояние можеше да измине пеша. Той вървя, докато дневната светлина избледня и много бързо се спусна мрак. В далечината вече се виждаха светлинките на селото му, когато сякаш от нищото се появиха няколко кучета. Водеше ги огромен жълт пес, вероятно расов и много агресивен. Той оголи зъбите си и заръмжа тъй заплашително, че Валери изтрезня за миг. Той се опита да успокои водача и останалите кучета, но резултата бе жалък. На маханията му с ръце кучетата приближаваха все по-близо, докато едно не захапа крака му. В тоя миг изневиделица се появиха като сенки няколко вълка и сдавиха кучетата. Изви се вой до небето и нападнатите и умъртвени кучета застинаха в снега. Пред Валери застана едър вълк, който протегна предните си лапи към него и заскимтя.
– Бижо, ти ли си? – удивен и радостен запита Валери, а младия вълк само изръмжа и поведе глутницата след себе си, към близкия пояс.
Два часа по-късно Валери седеше в селската кръчма и обясняваше на десетината мъже:
– Няма нищо сигурно, хора! Кучетата, които уж са приятел на човека щяха да ме изядат, ако вълците не бяха ме спасили! Сега съм сред вас, само защото преди две години спасих едно малко вълче от гладна смърт! Никой и нищо не могат да бъдат единица мярка за стойност, освен доброто което правим понякога! Само то има смисъл и само то може да напълни душите ни с радост!
Кръчмарят Липо забърса тезгяха пред себе си и рече:
– Колкото, толкова, Вальо! Ако си живял като човек и гробарите ще плачат, като те погребват! Ако си изрод в човешки образ, ще си ходиш бързо и незабележимо, като хората, чиито души бяха унищожени научно напоследък! Въпрос на избор..!
Валери потърка челото си и въдъхна:
– Чудя се, какво остава след нас на тоя свят? Не знам как да живея, за да ми е спокойно на душата!
Кръчмарят се усмихна и изръмжа:
– Всичко е много просто! Правиш добро и мачкаш злото, когато се изправи срещу теб! Другото са подробности…!
По прашасалото, старо радио в кръчмата пуснаха ръченица. Мъжете, един по един започнаха да се споглеждат, докато един не скочи и заигра. Другите го последваха…!
Красимир Бачков