НЕОЧАКВАНА СПРАВЕДЛИВОСТ
Маргарита наближаваше осемдесетте, но годините много не и личаха. Дребна, слаба и подвижна като мравка, тя непрекъснато си намираше работа, а това я поддържаше жизнена. Единственият и проблем бяха съседите, живеещи на втория етаж на къщата. Те бяха някакви фамозни мелези, кръстоска между българка от влашки произход и копанарин. Непрекъснато намираха поводи за кавга и разправия с нея. Двамата им сина бяха подли и жестоки като бултериери, но пред всички се правеха на любезни и добри. Още докато бе жив мъжа и Керан, Маргарита искаше да продадат своя етаж от къщата и да се преместят някъде, възможно по-далеч от отвратителните съседи. След като се пенсионира обаче, той заболя. Направиха му три операции и накрая изгасна един ден. Останала сама, Маргарита се примири. Реши, че до края на живота си ще търпи гаврите на съседите. Единствената и дъщеря живееше в столицата и рядко я навестяваше. Обикновено идваха за Коледа и като стояха два дни, си тръгваха. Винаги идваха с децата, от които по-голямата Ема вече завършваше гимназия, а малкия Радо бе ученик в осми клас.
Тази есен, в съседната къща се нанесоха наематели. Това бяха жена и мъж на средна възраст, които нямаха брак и деца. Мъжът бе кротък, но жената се изживяваше като истинска фурия. С прическа като проскубана метла, опулени, воднисто-жълти очи и набрана на корема сланина, тя отблъскваше всеки поглед с неистова омраза. Казваше се Мая и работеше като санитарка в градската болница. Уникално бързо Мая се сближи с Ваня, чудовището от втория етаж над Маргарита. Двете започнаха да се събират и да измислят ежедневно различни гаври с Маргарита. Обиждаха я без основание и причина, присмиваха и се, а отскоро започнаха да пращат двамата сина на Ваня в двора, за да вършат пакости. Късаха и цветята, тъпчеха лехите със зеленчуци, при това посред бял ден и без никакъв срам. На упреците, които им отправяше Маргарита отвръщаха нагло, че вече и е време да мре. Открито подхвърляха, че трябва да им продаде къщата на смешно ниска цена, защото иначе щяла много да пати. Когато съвсем застудя през декември, Маргарита се затвори в къщи и почти не излизаше навън, освен до магазина за храна. Това не спираше двамата негодника да се разхождат в нейния двор, да чукат на прозорците и да я заплашват. Тя не ходеше да се жалва в полицията, защото познаваше участъковия полицай още от дете. Той по нищо не се различаваше от съседите и, а в някои отношения дори бе по-лош. Дните минаваха тягостни и тъжни, а Маргарита линееше и дори се залежа от тревоги. Ден преди Бъдни вечер тя стана и започна да шета. Искаше да посрещне дъщеря си с внуците добре, а после можеше и да се прости с тоя свят.
На гости дойдоха само дъщеря и с малкия внук. Зетя бе на работа по празниците, а внучката бе отишла на ски с приятели в планината. Маргарита бе напалила печката с дърва и в къщата бе топло. На масата в спускащата се вечер бяха наредени голяма, бухнала пита, постни сърми, гърне с боб, паница ошаф и печени пиперки. Телевизора, който напоследък изобщо не пускаше, сега работеше, но настроението бе унило. Като се приготвяха да сядат вече край масата, от горния етаж се чу смях и един леген с вода бе излят върху стълбите. Радо скочи и отвори вратата, за да види какво се случва.
– Остави, моето момче! Не се занимавай с тях! – опита се да го спре Маргарита.
Без да се вслуша в думите и, момчето обу маратонките си, облече якето и излезе навън. След около половин час се върна. Беше ходил до едно момче на неговата възраст, което живееше малко по-надолу по улицата. От него разбра за непрекъснатия тормоз над баба му от съседите. Той се опита да разбере нещо повече от баба си, но тя, свела глава мълчеше и само скришом триеше сълзите си.
На следващия ден, като ги изпращаше, Маргарита даде на дъщеря си плик с банкноти за погребението си. Помоли за прошка, ако с нещо ги е обидила, а Радо хвана баба си за ръката:
– Кажи, колко струва къщата, бабо! Ама, реалната цена, за която наистина би се продала бързо!
– Остави, момчето ми! Тя моята свърши вече!
– Нищо не е свършило! Напротив, сега започва! – отвърна внук и намръщен.
Маргарита каза една ниска цена и после изпрати дъщерята и внука. През следващите три дни почти не стана от леглото си. На третия ден след Нова година, Радо се обади на баба си и я помоли, да отиде да разгледа една къща, която се продава в съседния квартал. Без желание и само за да не го обиди, тя отиде и видя малката, едноетажна къща, с голям двор пред нея. Цената бе същата, която тя бе определила за своята къща. Ако можеше да живее тук, тя би се преродила буквално, но…!
Като в приказките, следващите две седмици бяха най-невероятните в живота и. Първо пристигна кола, с четирима брадясали мъже, които поискаха да разгледат къщата и. Без да се събуват, те крачеха по стаите и надничаха навсякъде. Накрая най-възрастния седна на масата и извади малък книжен пакет. Разгъна хартията и там Маргарита видя няколко пачки банкноти.
– Няма да се пазарим! Ето парите за къщата ти! Искаме да се нанесем възможно по-бързо, затова предлагам още утре да ходим при нотариус!
– Съгласна съм, но трябва после да купя друг имот, за да има къде да живея! – отвърна като насън тя.
– Нямаш проблем, бабо! Дори ние ще ти помогнем с багажа! За един ден ще свършим всичко!
Веднага след като купувачите си тръгнаха, тя забърза към къщата в съседния квартал. Срещна се със собствениците и се договориха следващия ден да сключат сделката. Така за три дни, Маргарита успя да смени жилището и съседите си. През цялото време тя се допитваше до внук си по телефона, който макар и ученик в осми клас, бе успял да и намери както купувачи, така и новия и дом, по обяви в интернет. Куриозът в случая бе, че брадясалите мъже и фамилията им, бяха прочути в страната, със своите безчинства, кражби и дори убийства. Селото, в което бяха живели се бе надигнало срещу тях и искаха да ги прогонят. Дори по телевизията отразиха размириците им. Така, те изведнъж се преместиха в къщата на Маргарита, а тя се отърва от бившите си омразни съседи.
В края на март, когато земята изпръхна и Маргарита прекопа за няколко дни двора, от рохкавата пръст замириса на живот. Изведнъж съвзела се, тя непрекъснато сновеше по двора, разговаряше с новите съседи и се радваше на всеки миг. На внук си казваше по телефона:
– Родих се отново, момчето ми! Скоро свършвай училище и ела през ваканцията при мен! Ще ти пържа пресни яйчица и мекички, дето много ги обичаш! Ще ми помогнеш и да подпрем асмите на греди!
– Няма проблем, бабо! А ти телевизия не гледаш ли?
– Опустяла им телевизията! Кво да и гледам?
– Снощи даваха репортаж от болницата в твоя град! Фамилията, която купи от теб къщата, се сбили с твоите бивши съседи. Начупили им краката и главите! Отмъстили са за теб, без дори да ги караш!
Маргарита се подпря на една овошка, прекръсти се и промълви:
– Има Господ! Вече мога да си отида от тоя свят спокойна!
– Никъде няма да ходиш! – скара се внук и – Кой ще ми прави мекички и яйца на очи, а?
От вълнение краката и се разтрепериха и тя се отпусна на земята. Кротко щастие започна да извира от очите и да се стича по лицето и. На оградата се показа съседката и викна:
– Марго, да не ти прилоша, ма? Да дойда да ти помогна?
– Нищо ми няма, Ленче! Тъй хубаво не ми е било, толкова отдавна! Да ти кажа право, тъй ми се живее, че и сто години няма да ми стигнат!
– И отде тоз кураж?
Маргарита се усмихна:
– Малко справедливост може да ти върне живота и надеждата, независимо възрастта!
– Че къде е тази пуста справедливост? Никъде я няма, пущината!
– Има я, Ленче, има я! Въпросът е, да вярваме в нея! Иначе нищо няма смисъл…!
От гнездото, на върха на близкия стълб, затракаха с човки завърналите се щъркели. Освен на пролетта, те бяха посланици на надеждата за нещо по-добро.
Красимир Бачков