АЗ, АКОРДЕОНЪТ И ДЯДО МИ
Знаете ли какво е керпеден? Не знаете, защото не познавате дядо ми Андрей! Всъщност, керпеденът е инструмент с яки челюсти за вадене на пирони или рязане на тел, но в случая той бледнее пред дядо ми. Защото всяко лято моя безценен старец се опитва да ме научи да свиря на акордеон! При това не какво да е, а цялата „Шопска сюита“! Хванал ме е точно като керпеден и не проумява, че музика се учи с мерак, а не насила!
Всяка лятна ваканция, обикновено в края на юли гостувам на село при дядо, докато нашите си оправят отношенията. Откак се помня, баща ми все е виновен за всичко у дома, затова спестява цяла година и две седмици води мама някъде в чужбина. После вече всичко е наред. От това лято и аз съм в списъка на виновните по презумпция, защото станах на петнадесет.Издигам се един вид!
Селото е на няколко километра от морето. За разлика от шумния и фалшив град, то е тихо и спокойно дори през лятото, истинско и много ми харесва. По професия дядо е диригент и след пенсионирането си напуснал столицата окончателно, купил тази къща и живее сам тук. Според мен е постъпил правилно. Още като пристигнах, дядо изкара на двора малкото столче и ми нахлузи акордеана:
- Ха да видим, дали не си забравил „Шопската“?
След щест лета повтаряне едно и също, няма как да не запомня тази проклета сюита и започвам да свиря. По средата спирам, защото на съседската ограда е застанало някакво момиче и ме гледа. Умирам от срам! Все едно съм някой сополан, наказан да свири. Дядо я забелязва и вика с ръка. Тя идва и мило се усмихва:
- Аз съм Ели! Приятно ми е! Имате дълги, музикантски пръсти и свирите хубаво!
- Може, но освен това парче нищо друго не знам!
- Не вярвам! Правите се на скромен, нали?
Тя поглежда дядо и по унилата му физиономия разбира, че казвам истината. Облизва изящните си устни и казва:
- Аз съм тук до средата на август! Ако научите още нещо ще знам, че е заради мен!
Чудя се, дали дядо ми я е подкупил някак, но стареца гледа тъжно, значи е невинен.
Всяка сутрин ставам рано, грабвам акордеона и тичам до морето. Плувам половин час, после свиря румънската „ Чучулига“, която единствено намерих в архива на дядо. Искам да я науча, но е трудна пущината! Без опит и само с инат трябва да съм луд, за да си мисля, че ще успея. После се прибирам и заедно с Ели си говорим за какво ли не. Ходим заедно на плаж и аз почти не свалям очи от нея. Тя е на тринадесет и почти не ползва телефона си, което е очарователно. Съученичките ми непрекъснато ровят в телефоните си като кокошки и не забелязват никой и нищо край тях. Сравнявам я с момичетата от нашето даскало, но няма нито една толкова хубава! Постепенно се влюбвам като гъсок и дори това ми харесва.
Един ден настъпва паника в селото. Ще идва правителствена делегация, във връзка с разкопките наблизо. И представете си, когато няколкото луксозни лимузини пристигат, самият президент слиза и тръгва сред хората. Край него се суетят чиновници и охрана, а други напират да се ръкуват. И тогава той забеляза дядо ми, спря и рече:
- Каква чест да ви видя, г-н Денев! Отдавна не съм бил на Ваш концерт! Предполагам сте на почивка тук?
- Вече не работя! – отвърна скромно дядо – Преместих се да живея тук!
- Ами, разумно е! – клати глава президента и друса ръката на дядо.
По-късно делегацията изчезна, а Ели с респект гледа моя старец. Ще ми се и мен да гледа по този начин, затова удвоявам репетициите с акордеона.
Една вечер Ели предложи да останем до сутринта на дискотека, в един от хотелите на морето. Приех разбира се, без да знам, че на другия ден тя си тръгва. Танцувахме, забавлявахме се и за пръв път се целувахме. Беше тъй хубаво, че все едно сънувах! Като съмна, тръгнахме прегърнати пеша към село.Към обяд разбрах от дядо, че баща и ще дойде след малко да я вземе. Грабнах акордеона и излязох на улицата. Изобщо не ми пукаше. Засвирих „Чучулигата“ и я карах без грешка. Ели дойде, хвана ме за ръката и каза:
- Не обичам разделите! С теб искам само да се срещам! Благодаря, че си научил тая чудесия за мен! Ако искаш, да се срещаме в края на всяка седмица! Един път в Пловдив, друг път в София! Става ли?
Преди да отговоря, тя ме целуна и влезе в колата на баща си. Докато ги гледах как се отдалечават , дядо ме бутна леко:
- Може да си малък, но и ти си керпеден! Да научиш „Чучулигата“ за две седмици си е направо триумф!
Почувствах се добре, защото освен аз да се гордея с дядо си и той вече можеше да се гордее с мен.
Красимир Бачков