ПРАЗНИК ЗА ПОСЛЕДНО
Кире – лъжливио пъдар си подръпна мустака, все едно се съмняваше още ли е под носа му, позакашля се и започна:
- Коги Мите – бръснарот се поболя и легна на легло, женка му, оня крива уруспия Мара излъга, че трябва да се грижи за болната си майка и избега на пупа си лелина! Мите не моеше да мръдне, нито да се обслужва завалията, та доде мазна Кица от долнята махала, да го наглежда. Открай време аресваше тя нашиот бръснар и три деца доби без мъж, но сички у селото се догаждаха, кой им е бащата!
- Ората разправят, че на едното дете бащата одел у гората, с фуражка на главата! – обади се пуйчин Мильо и се подсмихна накриво.
Кире прехапа мустака и с лют поглед се опита да срази съселянина си:
- Одела на жена ти трътката в гората, да си търси белята! Мълчи Мильо, да не започна твойте хроники! Че сички помним, как зимъска преди трийсе годин, те докараха от съседното село бит, гол и само с един ямурлук върху чепа!
Пуйчин Мильо се направи, че не го е чул и Кире продължи:
- Решила Кица да изкъпе нашиот бръснар и сгряла вода на големио казан, на пиростията в двора. Приготвила дървеното корито, един домашен сапун и чесалото за коня, да му търка кирта с него. Свлякла с много зор Митето от леглото и го опънала като берберски каиш у коритото. Наляла една кофа гореща вода и една кофа студена, да му е арно на бръснарот, кога му сапунисват чепката. Започнала да го къпе, а наоколо се усуквало кучето Муржо. Гладно било хайванчето, че за него хептен нямало кой да мисли. И докато траяло туй историческо къпане, Кица примъкнала големио казан, с горещата вода, да и е под ръка. Точ в точ тогива, се явила котката Жина и Муржо с лай я подгонил. Скокнала тя на буфета, подире и кучето, после тя на леглото, а Муржо я пресрещнал и както се гонили, бутнали казанот и залели с вряла вода наш Мите! Вреснал той с все сила, скокнал и хукнал по двора да бяга, че му изгорели срамотиите от огин! Като го видели, всичките скотове из двора са уплашили и започнали да кудкудякат, да блеят, да грухтят и квичат! Юрнали са и те в гонитба, а кой кого гони, вече не се разбирало. По някое време бръснарот паднал от изнемога и магарето го стъпкало по гърба, като мечка на панаир. Взела Кица дървената котика с едно колело, натоварила Мите в нея и го върнала у дома. Тъй къпан – недокъпан, газен – недогазен, попарен като кокошка за Великден, го сложила в леглото. Мучал от болка завалията и искал да му се сложи нещо на изгорената кожа. Кица много не мислила, фанала едно яре от двора и му турила ножа. Одрала му кожата и с нея увила бръснарот, че чак тогава му олекнало. Примолил я той, да сготви един курбан от ярето, да покани двамата му най-близки другаря, че да апнат и пийнат за последно. Тъй и тъй щял да мре, поне да го стори с мурафет, като празник!
- Коги казуваш, се случило това? – полюбопитства друг съселянин.
- Пролетта, малко преди да си продаде къщата и да се пресели в града, нашиот бръснар! – компетентно отвърна Кире. После продължи – Та, минала нощта, Кица сготвила курбаня, фърлила по кокалче на кучето и котката, да не се джангазят и на другио ден, по обед започнал празника. Дошли даскал Пецо и клисаря Цако, като всеки донесъл по нещо. Даскала донел един голям гювеч с останала от зимата туршия, а клисаря петлитрова дамаджанка с люта джанковица. Придърпала Кица софрата до леглото на умирающия, разсипала курбан по паниците и се чукнали за здраве всички. След третата рикия бръснарот се изправил, фърлил встрани ярешката кожа и викнал: – У,бре – Де,бре! Уздравях, братя! Викнете Хасан с гайдата, да изтропаме една ръченица! И дали щото го попарили или щото магарето му наместило кокалите, наш Мите заподскачал като новобранец. Такъв празник си спретнали, че се чувало чак до горната махала и всички питали, кой се жени в петък! Ден – два след туй, бръснарот продал къщата и се преместил у градо. Разправат, отворил си салон за красота и пичалба голяма натрупал, за два – три месеца!
- А ние тука ходим брадясали и рошави, като таласъми! – изръмжа пуйчин Мильо.
- Ми обръсни са, бе келеш! – изсмя се пъдарят.
- А косата кой ши ми пострижи?
- Туй да ти е кахъра! Велко, донес кръглигите, дето стрижеш овцете и веднага ще ти сторя прическа!
- Бъзикай са ти! – скочи Мильо – Вместо да ни разправяш лакърдии, да беше стъкмил един празник! Че да апнем и пийнем като ора!
Кире – лъжливио си подръпна мустака, присви очи и рече:
- Верно, бе! Да кажеш и ти една дума, като ората! Пичове, що не земем утре да си сторим и ние празник, бе?
- Ама, като за последно! Да фане дикиш на всеки! – допълни Мильо.
- Че как иначе? – засмя се Кире – Както вика унука, ще го направим квалитетно! Да чуят чак от съседното село и да са пукнат от завист! Става ли, момчета!?
Мъжете наскачаха и започнаха да викат с цяло гърло:
- У, бре – Де, бре!
Красимир Бачков