СМЪРТ ЗА ОБИЧ
В това запустяло, предпланинско село бе останала само баба Неделя. Тя дори не знаеше на колко години е, защото я гонеше старческа деменция. Някога селото наброяваше над хиляда души, имаше училище, хоремаг и два магазина, но сега дори кучета не лаеха в него. Само разрухата се ширеше навсякъде и виеше с гласа на чакалите от близката гора.
На връщане от сбирка в близкото градче, кметът Данаил накара шофьора на УАЗ-ката да спре до къщата на старицата, за да я нагледа. Тя му се падаше някаква далечна роднина и му бе срамно, да не и отдели поне няколко минути. Той почука на входната врата и след като не получи отговор, леко я бутна. Вратата се отвори, а отвътре го лъхна тежка миризма ва чесън, мерудия и нещо гнило.
- Бабо Недельо! – провикна се той, но никой не му отвърна.
Данаил прекрачи прага и влезе в полутъмната стая. Вътре бе като музей, отпреди един век. Старо, желязно легло с месингови топки, застлано с китеник, загаснало огнище, пред което имаше трикрако столче и почерняла, желязна маша, малко, едва мъждукащо с пламъчето си кандило над огнището и иконата на света Петка на стената. Единствените снимки на стената бяха няколко, отпреди десетки години, събрани на едно място. Тук се виждаше баба Неделя като булка, заедно с мъжа и, двете дъщери и внучето някъде в Америка, както и сина и в казармата, заедно с едно стражево куче.
Данаил се завъртя из стаята и преди да излезе, надникна в старото, потъмняло и олющено по краищата огледало. От там, вместо образа му, се видя някаква скала, с гледка от планините напред. Той се отдръпна и пак погледна. Странно, но през огледалото се виждаше, като през прозорец. Косата и кожата му настръхнаха и той побърза да излезе от тази странна стая. По-рано бе чувал, че баба Неделя се занимавала с лечителство и разни магии, че свиквала самодивите от гората при себе си, но не бе приемал на сериозно хорските приказки. Сега се качи на УАЗ – ката и нареди на шофьора, да се махат час по-скоро.
Няколко дни по-късно, семейство туристи посетиха кметството и разказаха интересна история. Те се опитвали да намерят гнезда на скален или малък, креслив орел, когато стигнали до канара, откъдето чули странни звуци. Приближили, готови за снимки и видели старица, застанала на ръба на канарата. Старицата може би пеела или се молела. В началото не се разбирало нищо, но когато вдигнала ръце към небето, извикала:
- Моля те, искам само да ги видя! Където и да са, макар и за последно, искам да ги зърна!
Туристите снимали всичко на телефоните и с фотоапарат. Впрочем, незнайно защо, се изпотили и косата им се омазнила обилно. Не било топло, но се чувствали като облъчени от подземна сила. Старицата се изправила и започнала тихо да шепне. Държала се така, сякаш виждала някого и му говорела. Няколко минути по-късно се спуснала от канарата и застанала пред процеп в скалите. Там извикала:
- Смърт за обич! – и пропаднала в цепнатината.
Туристите отишли до процепа и погледнали надолу, но постепенно скалите се затваряли и нямало как, човек да изчезне там. Хората се спогледали и си тръгнали. Когато по-късно се опитали да видят заснетото, не видели нищо. Снимали четирима, трима с телефоните, а единият с професионален, дигитален фотоапарат, но заснето нямало. Старите снимки и видеоклипове си стоели, но снимки със старицата липсвали. Помислили, че е редно да съобщят за случилото се и затова са сега в кметството.
Данаил ги изгледа замислено и повдигна рамене:
- Какво да ви кажа? Не разбирам нищо, от това, което ми съобщихте! Казвате, че имало старица, тя нещо говорела, а после изчезнала! Уж сте снимали, а снимки и видеозапис нямате?
- Това е самата истина! – кимна най-възрастния турист – Знаехме, че в Странджа има разни аномалии, че се срещат все още орли и затова дойдохме тук! Не сме иманяри и не търсим хайдушки съкровища! Просто искахме да заснемем повече снимки от природата, с които да участваме в няколко конкурса. Обаче какво се случва, ние също не разбираме! И погледнете тия салфетки! Вижте, каква жълта пот съм свалил от главата си, от онова място, при канарата! Там се чувствах, като омагьосан!
Данаил изпрати туристите, като обеща да разпита местните жители. Когато хората си тръгнаха, той се метна на УАЗ – ката и подкара към параклиса на света Петка край Бръшлян. Щом стигна, тръгна по каменната пътека, а седнал на един пън край пътеката, стоеше някакъв брадясал мъж и си говореше сам:
- Тя видя близките си! Сега вече е спокойна! Животът е смърт и смъртта е живот! Време е за проглеждане! А се проглежда само с любов!
Данаил не му обърна внимание, макар да чу словата му. Влезе в параклиса, запали свещица и се помоли, Бог да успокои душата на баба Неделя. След това се прекръсти и си тръгна. Там, където стоеше мъжа с брадата, вече нямаше никой. Нещо се случваше наоколо, нещо се променяше, но хората трябваше сами да стигнат до истината! Земята се възраждаше от злото, което я бе завладяло до скоро.
Красимир Бачков